Джамията „Явуз Селим“ в Истанбул — пътеводител и история

Истанбул ЗабележителностиДжамията „Явуз Селим“ в Истанбул — пътеводител и история

Джамията „Явуз Селим“ — суров страж на петия хълм на Истанбул над Златния рог

Джамията Явуз Селим се издига на върха на петия хълм на Истанбул в квартал Чукурбостан, а силуетът ѝ над Златния рог се разпознава от далеч: самотен нисък купол, два стройни минарета и дълга сянка, падаща върху водата. Това е втората по древност от запазените имперски джамии в града, и в нея веднага се усеща характерът на поръчителя — Сюлейман Великолепни я е издигнал в памет на баща си, грозния султан Селим I, наричан Явуз — „Грозният“. Джамията „Явуз Селим“ е лишена от външната пищност на по-късните селатински джамии: тук няма каскади от полукуполи, както в „Сулеймание“, няма цветен фасад, както в „Синята джамия“. За сметка на това има рядко усещане за ранноосманска строгост, иранска мозаечна живопис, тишината на двора с платаните и гледката, заради която си струва да се изкачиш тук поне веднъж.

История и произход на джамията Явуз Селим

Селим I, баща на Сулейман, умира през 1520 г. Неговото управление е кратко – само осем години – но превръща Османската държава в трансконтинентална империя: Селим приобщава Сирия, Египет и Хиджаз, донася в Стамбул халифския титул и реликвите на Пророка. Синът, наследил от баща си това безпрецедентно наследство, решил да го увековечи с паметник на петия хълм — на една от най-забележителните точки на градския релеф.

Строителството било възложено на архитекта Алаудин, известен също като Аджем Алиси („Персийски Али“). Работата напредва бързо по мерките на имперските строежи от онова време: турските източници посочват 1522 г. като дата на построяване, а западните изследователи са единодушни, че комплексът е окончателно завършен през 1527/8 г. Името на Мимар Синан, когото по-късно се опитаха да свържат с проекта, няма отношение към джамията: в годината на започването на строителството Синан все още не е бил забелязан от двореца и не е имал достъп до големи поръчки. Още по-интересно е, че едно от тюрбетата в двора все пак е построено от Синан — но по-късно, през 1556 г.

Джамията се превърна в център на кулие — цял комплекс с училище-медресе, имарет (обществена кухня), караван-сарай и баня. Част от постройките не са оцелели до наши дни, но самата джамия и тюрбето са преживели земетресения, пожари и реставрации през XIX–XX век. Турски пътеводител отбелязва, че единият край на джамията се издига над цистерната Аспара — най-голямото от трите римски водохранилища на Константинопол, — а другият се спуска над улица Кърк Мердивен, „Четиридесет стъпала“. Този релеф и днес превръща подхода към джамията в малко приключение.

Архитектура и какво да се види

Отвън Явуз Селим прави впечатление на аскетична строгост: нейният план е прост квадрат, покрит с един купол, без сложната система от полукуполи, с които се гордеят по-късните имперски джамии. Това е рядък за Истанбул пример за ранноосманска архитектурна идея в имперски мащаб.

Двор, портик и три входа

Към големия двор (avlu) водят три порта: Тюрбе капы (откъм гробниците), Чарши капы (откъм базара) и Кърк Мердивен капы (откъм скалата). Дворът е обширен, сенчест, с вековни дървета и шадирван — мраморен фонтан за омовение, поставен, според преданието, от султан Мурад IV. Колонадата на последната зала (son cemaat yeri) се опира на 18 стълба и е покрита с 22 малки купола; колоните са от различни материали – мрамор, гранит, порфир, и тази пъстра „колекция“ от сполии придава на двора особен ритъм.

Главният купол и пропорциите на залата

Молитвената зала представлява просто квадратно помещение със страна 24,5 метра, увенчано с недълбок купол с височина 32,5 метра. Куполът се опира директно на четирите стени, без посредничеството на полукуполи – прием, който датира още от ранните османски джамии в Бурса и Едирне. Подобно на Ая-София, куполът тук е много по-широк от полусферата, и от това пространството изглежда не вертикално, а хоризонтално, разстилащо се.

Керемиди „cuerda seca“ – ирански почерк

Главната украса на интериора — лунетните пана над прозорците, изпълнени в техниката „cuerda seca“: цветни плочки, при които различните глазури са разделени с тънка дебела линия, която не позволява на цветовете да се слеят при изпичането. Тези пана почти сигурно са изработени от същите ирански майстори, които са украсили Sünnet Odası — стаята за обрязване в двореца Топкапъ. В нито една друга джамия в Истанбул няма точно такъв „ирански“ нюанс на плочките: по-късно османците ще предпочетат керамиката от Изник с нейния прочут червен тон.

Хюнкер-махфил и интериор

Отляво на михраба, върху осем мраморни колони, е издигната султанската ложа (хюнкер махфил); отдясно — махфилът на муезина, а още един — над киблата. Мраморният минбар, прозорците и вратите са украсени с дърворезба, инкрустации от перламутър и слонова кост; калиграфията, позлатата и росписите (нефиш и тезхип) са изпълнени на най-високото ниво за своето време. Турските пътеводители специално отбелязват красотата на мозайките около михраба — „такъв ансамбъл има само в тази джамия“.

Тюрбето на Селим I и градината зад джамията

Зад джамията, на тераса с изглед към Златния рог, се издига осмоъгълната тюрбе на султан Селим I, завършена през 1523 г. Нейният автор е същият Аджем Али. Малката веранда на тюрбето е изцяло облицована с мозайки с уникален рисунък; вътре има двуетажни прозорци, четири цветни колони, пет арки и саркофаг със селими-кавук (характерен османски тюрбан). Над вратата е изписан с калиграфия аят: „всяка душа ще вкуси смъртта“. Вратите от абаносово дърво са украсени с перламутрова инкрустация. До него се намира вторият тюрбе от 1556 г., приписван на Мимар Синан: в него са погребани тримата сина на Сюлейман Великолепни — Махмуд, Мурад и Абдуллах — и двете дъщери на Селим I, Хафизе Хафса и Хатидже. Третата гробница е на султан Абдул-Меджид I, построена малко преди смъртта му през 1861 г.

Интересни факти и легенди

  • Според преданието върху саркофага на Явуз Селим лежал кафтан, принадлежал на учения Ибн Кемал: веднъж султанът, яздейки до него, опръскал кафтана му с кал — и бил толкова възхитен от достойнството на учения, че завещал тази дреха да бъде положена върху ковчега му.
  • Селим I управлявал само осем години, но за това време почти удвоил територията на Османската империя: синът му Сулейман построил джамия на баща си, чието прозвище „Явуз“ — „Грозна“, „Безмилостна“ — било едновременно и предупреждение, и комплимент.
  • По-късно се опитаха да заменят архитекта Аджема Али – тоест „Перса Али“ – в източниците с Мимар Синан, но през 1522 г. Синан все още не беше известен на двореца. Иронията е, че Синан все пак е намерил място в този ансамбъл — той е построил тюрбето на шехзаде през 1556 г.
  • Джамията се намира точно на един от „седемте хълма“ на Истанбул, а от нейния кулие на върха на петия хълм се разкрива най-добрата панорамна гледка към Златния рог – по-добра от тази на много официални наблюдателни площадки.
  • В градината на тюрбето, според османската традиция, е разбит малък розарий: счита се, че розите в Истанбул за първи път са започнали да се засаждат при императорските гробници именно през XVI век.

Как да стигнете

Джамията се намира в квартал Фатих, на няколко пресечки северно от булевард Февзи Паша, на улица Явуз Селим Каддеси. Най-удобният начин да стигнете дотам е с трамвай T1 до спирка Aksaray или Çapa-Şehremini, след което да прехвърлите на автобус 36KE, 87 или 90 в посока Балат и да слезете на спирка Явуз Селим. Изкачването пеша от Айвансарай на брега на Златния рог ще отнеме 15–20 минути — стръмна, но живописна пътека през старите дървени къщи на кварталите Балат и Фенер.

От летището в Истанбул (IST) най-удобно е да се пътува с метро M11 до Кягътхане, след това с M7 до прекачване и с трамвай T1; общото време на пътуването е около 1 час и 40 минути. От летище Сабиха Гьокчен (SAW) — автобус Havabus до Таксим и оттам с такси през моста Ататюрк, около 1 час. С кола към джамията води улица Феризаси Каддеси, но местата за паркиране са малко: по-добре е да оставите колата при Гранд базар или при Айвансарай и да се качите пеша. Пътуването може да се съчетае с разходка из Балату и Фенер — това е може би най-атмосферният пешеходен маршрут в стария Истанбул.

Съвети за пътешественика

Най-доброто време за посещение е късната пролет (април–май) и ранната есен (септември–октомври): тогава въздухът е бистър, а от терасата на тюрбето се виждат лодки, плуващи по Златния рог далеч надолу. През лятото в Истанбул е горещо, но точно по обяд куполът на джамията, нагрят от слънцето, хвърля рязка къса сянка, която прави интериора прохладен и тъмен — тук е добре да се изчака истанбулската жега. През зимата дворът на джамията е особено тих, а плочките „cuerda seca“ в страничната светлина показват релефната си текстура.

Това е действаща джамия и правилата са същите като в „Айя София“ или „Сулеймание“: жените трябва да покриват главата, раменете и коленете, а мъжете не могат да носят къси панталони. На входа се раздават безплатни кърпи за глава, а обувките се слагат в найлонова торбичка. По време на петте ежедневни молитви и особено в петък по обяд входът за туристи е затворен – по-добре е да планирате посещението си между ezan-ите, в прозореца 10::00–11::30 или 14::30–16::00. За разглеждане на джамията, турбето и обиколката на двора предвидете 60–90 минути, а за фотографите – повече.

Обединете посещението в един маршрут със съседните перли Балата и Фенер: древногръцката школа Megale Scholeion („Червената школа“), Българската църква „Свети Стефан“ от чугун на брега на Златния рог, Патриархата и Карие (джамията Хора с нейните византийски мозайки). От петия хълм е удобно да се спускате към водата: на набережната има много кафенета и рибни ресторантчета, където се сервират пресни хамси и балик-екмек. Вземете си вода, удобни обувки – паветата в района са стръмни и често са покрити с едри камъни – и малка чанта за обувки и кърпа. Джамията Явуз Селим не е най-популярната туристическа атракция в Истанбул, и в това се крие най-голямото й предимство: тук можете да усетите имперския XVI век без тълпи и бързане, оставайки насаме със сянката на султан Явуз, гледката към Златния рог и звънливата тишина под купола, който се крепи на четири стени вече почти петстотин години.

Вашето удобство е важно за нас, кликнете върху желания маркер, за да създадете маршрут.
Среща в полза на минути преди началото на
Вчера. 17:48

Също по темата

Cyaneae (Кианеи) — градът на саркофазите в Ликия, близо до Демре
Cyaneae (Кианеи) — градът на саркофазите в Ликия, близо до Демре
Вчера. 17:48
Güvenpark в Кизълай — паметник на сигурността и сърцето на Анкара
Güvenpark в Кизълай — паметник на сигурността и сърцето на Анкара
Вчера. 17:48
Старата джамия (Мерсин) — история и архитектура Eski Cami
Старата джамия (Мерсин) — история и архитектура Eski Cami
Вчера. 17:48
Багаран — древна столица на Армения в провинция Карс
Багаран — древна столица на Армения в провинция Карс
Вчера. 17:48
Често задавани въпроси — Джамията „Явуз Селим“ в Истанбул — пътеводител и история Отговори на често задавани въпроси за Джамията „Явуз Селим“ в Истанбул — пътеводител и история. Информация за работата, възможностите и използването на услугата.
Джамията е построена по заповед на Сюлейман Великолепни в памет на баща му — султан Селим I, починал през 1520 г. Строителството е ръководено от архитекта Алаудин, известен също като Аджем Али („Персийски Али“). Турските източници посочват 1522 г. като дата на построяване, а западните изследователи отнасят окончателното завършване на комплекса към 1527–1528 г. Мимар Синан няма отношение към този проект – през онези години той все още не е бил известен на двореца; впоследствие Синан е построил само една от тюрбетата в двора на джамията.
Джамията „Явуз Селим“ е един от редките примери за ранноосмански стил в имперски мащаб. Планът ѝ представлява обикновен квадрат със страна 24,5 метра, покрит с един купол с височина 32,5 метра, без системата от полукуполи, характерна за джамията „Сулеймание“ или „Синята джамия“. Куполът е забележимо сплескан — както в Ая-София — поради което пространството изглежда хоризонтално, а не вертикално. Фасадата е аскетична, без цветни декоративни детайли, но интериорът е украсен с уникална иранска мозаечна живопис в техниката cuerda seca, каквато няма в нито една друга джамия в Истанбул.
Cuerda seca — техника за изработка на мозаечни плочки, при която разноцветните глазури са разделени с тънка мазна линия, която не позволява на боите да се смесват при изпичането. Лунетните пана над прозорците на джамията са изработени от ирански майстори и напомнят по стил мозаечните плочки в Sünnet Odası в двореца Топкапъ. Особеност на тези плочки е специфичният „ирански“ нюанс, който липсва в по-късната изникска керамика с нейния прочут червен тон. Ансамбълът от изразци около михраба се счита за единствен по рода си в Истанбул.
На територията на джамията има три тюрбе. Първото — осмоъгълното тюрбе на самия султан Селим I, завършено през 1523 г. и построено от същия Аджем Али: вътре се намира саркофаг със селими-кавук и врати от абаносово дърво с перламутрова инкрустация. Второто тюрбе от 1556 г. се приписва на Мимар Синан: в него почиват тримата сина на Сюлейман Великолепни и двете дъщери на Селим I. Третото тюрбе принадлежи на султан Абдул-Меджид I и датира от 1861 г.
Входът в джамията и в двора ѝ е безплатен. Посещението на тюрбето също е безплатно. На входа се раздават безплатни покривала за жените. Препоръчително е да се уточнят актуалните условия непосредствено преди посещението, тъй като правилата за посещение на религиозни обекти могат да се променят.
Явуз Селим е действаща джамия, затова по време на петте ежедневни молитви (особено в петък по обяд) входът за туристи е затворен. Най-подходящото време за посещение: 10::00–11::30 и 14::30–16::00 между призивите за молитва (езан). За пълно разглеждане — джамия, тюрбе и двор — предвидете 60–90 минути, а фотографите е добре да отделят повече време.
Да. Едната страна на джамията е издигната над цистерната „Аспара“ — едно от най-големите римски водохранилища в Константинопол. Другият край се издига над улица „Кърк Мердивен“ („Четиридесет стъпала“). Именно този релеф прави подхода към джамията необичаен: сградата буквално виси над нивото на петия хълм на Истанбул.
Според преданието, веднъж султан Селим I, яздейки на кон редом с учения Ибн Кемал, случайно опръскал кафтана му с кал. Достойнството, с което ученият е понесъл този инцидент, толкова е възхитило Явуз, че той е завещал този кафтан да бъде положен върху саркофага му. Кафтанът, според преданието, наистина е лежал върху гробницата до най-късни времена.
От терасата на тюрбето на Селим I се разкрива една от най-красивите гледки към Златния рог в Истанбул — често по-красива от тази от официалните наблюдателни площадки. При ясно време се виждат добре корабите, плаващи по залива, и панорамата на бреговете чак до Еюп. Особено красиво е през април–май и септември–октомври, когато въздухът е прозрачен.
Да, джамията може лесно да се включи в пешеходния маршрут из Балат и Фенер. Наблизо се намира древногръцката школа „Мегале Схолейон“ („Червената школа“), българската църква „Свети Стефан“, излята от чугун, на брега на Златния рог, Вселенската патриаршия и джамията Хора (Kariye) с нейните византийски мозайки. След разглеждане е удобно да се спустите към набережната на Златния рог, където има кафенета и рибни ресторантчета.
В градината на тюрбето е разположен малък розарий — според османската традиция, която се свързва именно с XVI век: счита се, че розите в Истанбул са започнали да се засаждат край императорските гробници именно през тази епоха. Дворът на джамията е обширен и сенчест, с вековни дървета и мраморен шадирван (фонтан за умиване), който според преданието е построен от султан Мурад IV.
Ръководство за потребителя — Джамията „Явуз Селим“ в Истанбул — пътеводител и история Ръководство за потребителя на Джамията „Явуз Селим“ в Истанбул — пътеводител и история с описание на основните функции, възможности и принципи на използване.
Решете откъде ще тръгнете. От спирката на трамвай T1 „Аксарай“ или „Чапа-Шехремини“ прекачете на автобус 36KE, 87 или 90 в посока Балата и слезте на спирката „Явуз Селим“. От центъра можете да стигнете и пеша от набережната Айвансарая — изкачването ще отнеме 15–20 минути по живописните улички на Балата. От летище IST най-добрият вариант е: метро M11 до Кягътхане, след това M7 и трамвай T1 — около 1 час и 40 минути.
Планирайте посещението си между молитвите: най-подходящите часове са 10::00–11::30 или 14::30–16::00. В петък по обяд входът за туристи е затворен. Най-добрите сезони са късната пролет (април–май) и ранната есен (септември–октомври): въздухът е кристално чист и гледките към Златния рог са отлични. През лятото по обяд вътре е прохладно и почти безлюдно — джамията е чудесно място за почивка от жегата.
Джамията е действаща, правилата са стандартни: жените трябва да покрият главата, раменете и коленете; мъжете не трябва да носят шорти. На входа се раздават безплатни кърпи. Обувките се събуват и се слагат в найлонова торбичка, която се дава на входа. Вземете си удобни обувки – тротоарите в района са стръмни и покрити с едри камъни – и малка чанта за вещите си.
Започнете от големия двор (avlu): три входни порта с историческите си имена, колонада от 18 колони с различен размер (мрамор, гранит, порфир) с 22 малки купола и мраморен фонтан-шадирван. Обърнете внимание на „колекцията“ от сполии — антични колони с различен произход: именно тази разнообразност придава на двора специален ритъм.
Когато влезете в залата, погледнете нагоре към мозаечните пана над прозорците — това е единствената в Истанбул иранска живопис, изработена в техниката „cuerda seca“. Обърнете внимание на сплескания купол, който се опира директно на четирите стени: усещането за пространство тук е хоризонтално, а не вертикално. Открийте михраба с ансамбъл от мозайки, мраморния минбар с перламутрова инкрустация и султанската ложа (hünkar mahfili) върху осем колони вляво от михраба.
Зад джамията, на терасата, се издига осмоъгълната гробница на Селим I (1523): погледнете вътре — врати от абаносово дърво с перламут, четири цветни колони и саркофаг със султански тюрбан. Наблизо се намират тюрбето на шехзаде, дело на Мимар Синан (1556 г.), и тюрбето на Абдул-Меджид I (1861 г.). Оттук се разкрива най-красивата гледка към Златния рог — една от най-красивите в Истанбул.
След като разгледате забележителностите, слезте по стръмните улички към Златния рог. По пътя ще видите църквата „Свети Стефан“ (Болгарската чугунена църква), Вселенската патриаршия и „Мегале Схолейон“ („Червеното училище“). Завършете разходката на брега: тук лесно ще намерите кафенета и рибни ресторанти с хамси и балик-екмек. За целия маршрут – джамията плюс квартала – предвидете половин ден.